2 Corinthians 2

Прошка за наказания коринтянин

1 ^a Обаче това реших, заради себе си да не идвам при вас пак със скръб.

2 Защото ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мен, ако не този, който е бил наскърбен от мен?

3 ^b И това писах нарочно, да не би когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви.

4 ^c Защото с голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която храня особено към вас.

5 ^d Но ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мен, а донякъде (да не кажа премного) всички вас.

6 ^e За такъв един е достатъчно наказанието, което му е било наложено от повечето от вас ;

7 ^f така че вече е по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от прекомерна скръб.

8 Затова ви моля да го уверите в любовта си към него.

9 ^g Понеже затова и писах, за да ви изпитам дали сте послушни във всичко.

10 А на когото вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христос,

11 ^h да не би Сатана да използва случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.

Успехът на проповедта за Исус Христос

12 ⁱ А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие и когато ми се отвори врата в Господнето дело,

13 ^j духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тит, а като се простих с тях, отпътувах за Македония.

14 ^k Но благодаря на Бога, Който винаги ни води в победително шествие в Христос и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него.

15 ^l Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тези, които се спасяват, и за онези, които погиват.

16 ^m На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите – животворно ухание, което докарва живот. И кой е способен на това дело ?

17 ⁿ Ние сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, а говорим искрено в Христос, като от Бога пред Бога.